Патрон на училището

Христо Ботев (1848 – 1876)

е гениален български поет, публицист и национален революционер, превърнал се в един от най-ярките символи на борбата за свобода.

Живот и ранни години

Раждане: Роден е на 6 януари 1848 г. (25 декември 1847 г. стар стил) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Обучение: Учи в Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса да продължи образованието си във Втора гимназия. Там се запознава с руската съвременна литература и революционните идеи.
Емиграция: От 1867 г. живее предимно във Влашко (Румъния) — Гюргево, Букурещ, Браила. Включва се активно в средите на българската революционна емиграция.

Революционна и публицистична дейност

Журналистика: Издава и редактира вестниците „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“ и „Нова България“. В тях излага своите радикални възгледи за национална и социална свобода.
БРЦК: Превръща се в един от идеолозите на Българския революционен централен комитет (БРЦК) съвместно с Любен Каравелов, а по-късно застава начело на радикалното му крило.
Подвигът с четата: Преминава Дунав с парахода „Радецки“ начело на чета от около 200 четници на 17 май 1876 г. при Козлодуй, за да подпомогне Врачанския революционен окръг по време на Априлското въстание.
Гибел: Загива в бой с османските сили на 1 юни 1876 г. (20 май стар стил) под връх Камарата във Врачанския балкан.

Въпреки че оставя малко на брой творби (около 20 стихотворения), поезията му е връх в българската литература:

Поезия: „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“, „На прощаване“, „Моята молитва“, „До моето първо либе“, „Елегия“.
Основни теми: Борбата за свобода, саможертвата, дългът към родината, непримиримостта към робството и тиранията.

Актуални новини